Цел: връх Мусала
Времетраене: 7 часа
Дължина: общо около 15 км
Изкачването на връх Мусала започна с пътуване с кабинков лифт от к.к. Боровец до хижа Ястребец (2345 м), за който трябва да знаете следното (към 15.09.2022):
- Работно време: 08:30 – 18:00 часа
- Последно качване от долна станция: 17:30 часа
- Последно качване от горна станция: 18:00 часа
- Двупосочен билет: 25 лв. (деца – 10 лв., пенсионери – 15 лв.)
- Деца до 7 години – безплатно
- Почивни дни: понеделник и вторник
Поради това, че лифтът не работи в понеделник и вторник, оставихме изкачването на първенеца на Балканите за сряда. Към 8:40 часа бяхме на касата на лифта. Пътуването до Ястребец е около 25 мин. с 4 км/ч, така че до първата хижа бяхме около 9:15 часа.
Преходът ни до хижа Мусала (2380 м) беше лесен – пътят е широк и доста равен и подсича основното било на планината под Маркуджиците. Дължината му е 3,75 км и се изминава за около час – там бяхме към 10 часа. По целия път няма вода (освен тази, която си носихме), маркировката е червена.
Хижа Мусала е най-високо разположената хижа в България. Тя се намира край брега на седмото Мусаленско езеро. Край нея си починахме 15-20 мин. и поехме нататък към върха.
Пътят от хижа Мусала до заслон Ледено езеро (заслон Еверест (2740 м)) вече е малко по-труден – с повече камъни и няколко стръмни участъка.
В 11 ч. стигнахме до красивото Алеково езеро (2544 м н.в.), което е третото Мусаленско езеро от Седемте в Мусаленския циркус. То е разположено в подножието на връх Алеко.
30-40 минути по-късно бяхме на заслон Еверест (Ледено езеро (2747 м н.в.)), където поостанахме 20-тина минути.
Заслон Еверест е изходна точка не само към връх Мусала (около 30 мин.), но и към хижа Марица (около 5 часа), хижа Грънчар (около 4 часа), хижа Семково (около 8 часа), хижа Рибни езера (около 10 часа). Наблизо до заслона са и връх Малка Мусала и връх Иречек.
След това поехме отново нагоре – финални стъпки към върха. На най-високия връх на Балканския полуостров бяхме в 12:30 ч. Последното изкачване – от заслон Ледено езеро до връх Мусала (2925 м) – е най-стръмно, каменисто, трудно за изминаване. Съответно и най-изморително, изискваше повече почивки.
Името на заслона е Еверест 84. Поради близостта му до Леденото езеро, по-популярен е именно с това име. Защо Еверест? Защото този заслон е проектиран и конструиран, за да се използва от първата българска експедиция в Хималаите като базов лагер. Но когато конструкцията вече била готова, се оказало, че цената за превоза надвишава неколкократно цената на постройката. Затова тя е монтирана до Леденото езеро под вр. Мусала.
Както вероятно разбирате, достъпът до най-високия ни връх е лесен и много приятен. Пътеките са с много добра маркировка, няма как да се объркате. Летният и зимният маршрут вървят близо един до друг, на места се пресичат. Преходът от хижа Ястребец до най-горе ни отне 3 часа – от 9:15 до 12:20 ч.
На връх Мусала имаше много хора (нали ви казах, че е леснодостъпен, а и е някак престижно да го качиш). Все пак имаше възможност за индивидуални снимки с табелката с името на върха, както и на фона на различни планински гледки. Мусала е в списъка на 100-те национални туристически обекта, печатът е в хижата на върха.
Останахме около половин час и поехме надолу – по съвсем същия път наобратно. Най-горният участък си беше труден за слизане – точно, както и за изкачване. Стръмната и камениста пътека до заслон Еверест не трябва да се подценява. На нея се товарят ставите на краката – колене, глезени. Умората също си казва думата.
Преходът от връх Мусала до хижа Ястребец, от където се качихме отново на лифта, ни отне 3 часа – колкото беше и изкачването. Общото време за изкачване на върха, слизане до лифта и почивките – 7 часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар