Цел: Седемте рилски езера и Езерния връх
Времетраене: 5 часа
Дължина: общо 9 км
Седемте рилски езера са една от перлите на красивата ни България. Това е група от езера с ледников произход, която е един от Стоте национални туристически обекта. Намират се в Северозападна Рила на надморска височина от 2095 до 2535 м. Трите най-горни езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака. От него водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. От най-долното езеро води началото си река Джерман, която е ляв приток на Струма.
В 9:30 ч. си купихме двупосочни билети за седалковия лифт „Рилски езера“. За този лифт трябва да знаете следното (към 15.09.2022):
- Работно време: 08:30 – 18:30 часа
- Еднопосочен билет: 15 лв. (деца, пенсионери и инвалиди – 10 лв.
- Двупосочен билет: 25 лв. (деца, пенсионери и инвалиди – 15 лв.)
- Деца до 5 години – безплатно
- Почивни дни: няма
- Телефон за връзка с касата на лифта: 0884163479
През септември на лифта е доста студено, затова подходящото облекло е задължително. Пътуването е около 20 минути.
След като тръгнахме от горната лифт станция, минахме покрай хижа „Рилски езера“ (~ 2000 м н.в.), която е на около 20-30 м от лифта, в посока езерото Бъбрека (2282 м н.в.). Изкачването беше по ясно обособена камениста пътека, на места стръмна, на други – не толкова. След около час бяхме точно до езерото с най-стръмните брегове в цялата езерна група, където отпочинахме за 20-30 минути.
Следващото беше ез. Окото (2440 м н.в.) – най-дълбокото циркусно езеро в България (дълбочина: 37,5 м). До него стигнахме по пътека, продължение на досегашната, но вече с повече панорами и по-голяма денивелация. От дясната ни страна се показа ез. Окото – около 45-50 мин. след почивката ни край Бъбрека.
След няколко селфита и панорамни снимки поехме към крайната точка – Езерния връх (2560 м). Той е на около х минути след Окото.
На върха бяхме в 12:15 ч. Там, естествено, отново снимки, почивка, че даже и целувка.
След Езерния връх направихме лека отбивка до най-високото – и поради това най-чисто – езеро Сълзата (2535 м н.в.). То не е съвсем на пътя на туристите и не всички се спускат до него.
След това – отново към Окото – пътят неизбежно минава край него. От там се виждат ез. Трилистника и Рибното езеро. Малко над Бъбрека пътеката се разделя – лявата е тази, по която дойдохме, дясната е към останалите четири езера. Хубавото е, че изкачването е приключило и има само слизане и равен път. Към 13:30 ч. Стигнахме до Близнака (2243 м н.в.) – това езеро е от дясната страна на пътеката. То е най-голямото по площ от седемте.
Малко по-надолу, този път от ляво, е Трилистника (2216 м н.в.). Следващото е Рибното езеро (2184 м н.в.), което отново е отдясно. Там беше следващата ни приятна почивка – в 13:40 ч.
Последното е Долното езеро (2095 м н.в.), което е по-отдалечено от пътеката и решихме да го пропуснем.
На североизточния бряг на Рибното езеро е разположена старата хижа „Седемте езера“ (2196 м н.в.). Подминахме я и се насочихме към х. „Рилски езера“ (която, припомням, е в непосредствена близост до лифта), където бяхме малко след 15 часа. Аз приключих обиколката си на тази прекрасна природна област „Седемте рилски езера“ с боб чорба и бира. Следващата спирка е горната станция на лифта.
В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните:
– Сълзата – Баш гьол,
– Окото – Чанак гьол,
– Бъбрека – Кара гьол,
– Близнака – Чифте гьол,
– Трилистника – Средния гьол,
– Рибното езеро и Долното езеро – не са имали собствени имена.
(уикипедия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар