Дата: 9. септември 2022 г., четвъртък
Цел: Йончево езероВреметраене: 4 часа
Дължина: 8 км
Йончевото езеро (2013 м н.в.) е разположено в подножието на връх Попова капа в Рила.
Езерото е кръстено на художника Христо Йончев-Крискарец, който го е посещавал многократно и дори е живял в колиба на бреговете му. Решихме да е по-кратък преход – хем да не прекаляваме, хем да не ни застигне дъжда. Да, времето се оказа променливо и можеше да ни изиграе лош номер, ако не се съобразим с него и хукнем по-надалеч.
Преходът за Йончево езеро започва от паркинга в комплекс ЦПШ Мальовица. Комплексът се намира в местността Меча поляна. До тук се стига с автомобил по асфалтов път, паркингът е голям, а цената му е 5 лв. за ден (2022 г.).
Тръгнахме от паркинга към 10 часа. Има указателна табела и се върви по зелена маркировка, ясно видима и начесто. Първоначално се минава по горска пътека – сенчеста, със стръмно изкачване – и се излиза до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица. Мисля, че за около 30 минути изминахме тази първа част от трасето.
След това пътеката пресича ски пистата и отново се влиза в гора – този път е равно. Тук се пресича поток (Горна Прека река), минава се през някои стръмни участъци, включително прашни и каменисти, които са неудобни за вървене. Хубавото е, че терените се редуват, а разнообразието помага на придвижването – и физически, и психически.
Най-горе на този баир (рид Гюлечица) има удобно място за почивка – обширно и сенчесто. Предстои спускане в долината на Средна Прека река, която тръгва от Йончево езеро. Малко след като започне спускането, се включва и синята маркировка от село Говедарци (почивна база Овнарско), така че до езерото се върви вече по две маркировки – зелена и синя.
Покрай реката отново има изкачване, но е малко. И води до участък с клек – също неголям. След него вече се вижда красивото Йончево езеро. И съвсем скоро, сякаш укрилени, вече сме на брега на езерото.
Този втори и финален етап се изминава за около два часа с почивките, спирането за снимки, внимаването да не се цопне във водата на някой от потоците.
От Йончевото езеро тръгва пътека със синя маркировка до Страшното езеро. Преходът е около 1 ч. 30 мин. – 2 часа и не е за всички колена.
След кратък престой на брега, около 20 минути, тръгваме по съвсем същия обратен път, за да стигнем до колата. Връщането беше по-лесно и по-бързо – почти без изкачвания, но все пак си има опасни слизания – по стръмните участъци и сипеите.
Общо 4 часа ни отне този преход – с вървене, снимане и почивки.
Тръгнахме от паркинга към 10 часа. Има указателна табела и се върви по зелена маркировка, ясно видима и начесто. Първоначално се минава по горска пътека – сенчеста, със стръмно изкачване – и се излиза до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица. Мисля, че за около 30 минути изминахме тази първа част от трасето.
След това пътеката пресича ски пистата и отново се влиза в гора – този път е равно. Тук се пресича поток (Горна Прека река), минава се през някои стръмни участъци, включително прашни и каменисти, които са неудобни за вървене. Хубавото е, че терените се редуват, а разнообразието помага на придвижването – и физически, и психически.
Най-горе на този баир (рид Гюлечица) има удобно място за почивка – обширно и сенчесто. Предстои спускане в долината на Средна Прека река, която тръгва от Йончево езеро. Малко след като започне спускането, се включва и синята маркировка от село Говедарци (почивна база Овнарско), така че до езерото се върви вече по две маркировки – зелена и синя.
Покрай реката отново има изкачване, но е малко. И води до участък с клек – също неголям. След него вече се вижда красивото Йончево езеро. И съвсем скоро, сякаш укрилени, вече сме на брега на езерото.
Този втори и финален етап се изминава за около два часа с почивките, спирането за снимки, внимаването да не се цопне във водата на някой от потоците.
От Йончевото езеро тръгва пътека със синя маркировка до Страшното езеро. Преходът е около 1 ч. 30 мин. – 2 часа и не е за всички колена.
След кратък престой на брега, около 20 минути, тръгваме по съвсем същия обратен път, за да стигнем до колата. Връщането беше по-лесно и по-бързо – почти без изкачвания, но все пак си има опасни слизания – по стръмните участъци и сипеите.
Общо 4 часа ни отне този преход – с вървене, снимане и почивки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар